Премерихте ли си букетите
В разгара на Осми март сме. Денят, в който по размера… на букета си проличава коя от нас какъв брой е слушкала през годината. Радваме се на цветята като децата на коледните си дарове. Не единствено се радваме. Гордо си ги разнасяме по улицата. Да се покажем. Да потвърдим какъв брой положителни сме били!
За хубав аксесоар на цветята - сме смъкнали размера на полата. И прическа сме си спретнали. Уговорили сме я от няколко месеца. И как другояче, Осми март е един път в годината. А ние сме толкоз красиви, би трябвало да го покажем. Маникюрът е подготвен. Педикюрът също (какво като е зима, постоянно има опция някой да ни надникне под чорапите). Осигурили сме и съвършения грим за " естествено “ наблягане на чара ни.
И ето! Муцка! Пред огледалото стои една същинска хубавица, заслужаваща най-красивият букет! Нали?
Вкъщи Милото подарява обичаната алена роза. Денят стартира добре! Вземаме я в себе си по път за работа. Носим я като трофей! На работа, сътрудниците взели по един карамфил. О, да! Букетът нараства. Мениджър съм на отдел. Шефът подарява няколко лалета с красива фльонга. Вече водим в борбата. Размерът още не ни удовлетворява, само че денят е единствено преполовен. Влизат няколко удовлетворени клиенти с гербери. Грабваме бързо и тях. Оглеждаме букета от ляво, от дясно. В офиса няма по-голям!
Отиваме да обядваме, вземаме букета със себе си! Нека всички видят що за жена сме! На връщане към офиса минаваме около цветарски магазин. Оглеждаме се в стъклото. О, не! Срам! Зад нас има жена с няколко цветя повече в букета си! Бързо, без да ни видят колежките, влизаме в цветарския магазин. Вземаме още две-три рози (освен количество, букетът ни би трябвало да покаже и качество). Ситуацията е избавена!
Прибираме се в офиса. На бюрото ни чака букет. Милото е толкоз сантиментален! Засвидетелства любовта си и пред сътрудниците! Слагаме бързо букет в букет и в този момент към този момент сме ненадминати. Довечера сме на празненство с приятелките! Какво ли ще кажат за размера… на нашия букет. Каквото и да кажат, си знаем - има значение!
Всичко върви прелестно. Ние сме били толкоз положителни! Но с какво? Кога последно сготвихме на Милото, да не приказваме да му създадем закуска? Кога последно гледахме това, което желае той вечерта, преди да си легнем? Кога по
В разгара на Осми март сме. Денят, в който по размера… на букета си проличава коя от нас какъв брой е слушкала през годината. Радваме се на цветята като децата на коледните си дарове. Не единствено се радваме. Гордо си ги разнасяме по улицата. Да се покажем. Да потвърдим какъв брой положителни сме били!
За хубав аксесоар на цветята сме смъкнали размера на полата. И прическа сме си спретнали. Уговорили сме я от няколко месеца. И как другояче, Осми март е един път в годината. А ние сме толкоз красиви, би трябвало да го покажем. Маникюрът е подготвен. Педикюрът също (какво като е зима, постоянно има опция някой да ни надникне под чорапите). Осигурили сме и съвършения грим за " естествено “ наблягане на чара ни.
И ето! Муцка! Пред огледалото стои една същинска хубавица, заслужаваща най-красивият букет! Нали?
Вкъщи Милото подарява обичаната алена роза. Денят стартира добре! Вземаме я в себе си по път за работа. Носим я като трофей! На работа, сътрудниците взели по един карамфил. О, да! Букетът нараства. Мениджър съм на отдел. Шефът подарява няколко лалета с красива фльонга. Вече водим в борбата. Размерът още не ни удовлетворява, само че денят е единствено преполовен. Влизат няколко удовлетворени клиенти с гербери. Грабваме бързо и тях. Оглеждаме букета от ляво, от дясно. В офиса няма по-голям!
Отиваме да обядваме, вземаме букета със себе си! Нека всички видят що за жена сме! На връщане към офиса минаваме около цветарски магазин. Оглеждаме се в стъклото. О, не! Срам! Зад нас има жена с няколко цветя повече в букета си! Бързо, без да ни видят колежките, влизаме в цветарския магазин. Вземаме още две-три рози (освен количество, букетът ни би трябвало да покаже и качество). Ситуацията е избавена!
Прибираме се в офиса. На бюрото ни чака букет. Милото е толкоз сантиментален! Засвидетелства любовта си и пред сътрудниците! Слагаме бързо букет в букет и в този момент към този момент сме ненадминати. Довечера сме на празненство с приятелките! Какво ли ще кажат за размера… на нашия букет. Каквото и да кажат, си знаем - има значение!
Всичко върви прелестно. Ние сме били толкоз положителни! Но с какво? Кога последно сготвихме на Милото, да не приказваме да му създадем закуска? Кога последно гледахме това, което желае той вечерта, преди да си легнем? Кога последно го окуражихме в това, с което се занимава? Кога последно му подарихме нещо? Кога последно му казахме, че е най-перфектният на света?
Кога му казахме последно " обичам те " - е елементарно, сутринта, когато ни подари букета!
Гледаме букета и си споделяме: толкоз сме положителни, че нищо от гореизброеното не можа да събори размера на това, което заслужаваме. Обещаваме си идната година да сме по-добри с благото (което напряко не можем да си представим какъв букет означава) и продължаваме да планираме представянето си вечерта.
Честит Осми март, дами!
Бъдете обичани, само че и обичайте! Бъдете усмихнати, само че и усмихвайте! Бъдете красиви и красете с добротата си света всеки ден! Не единствено през днешния ден!
следно го окуражихме в това, с което се занимава? Кога последно му подарихме нещо? Кога последно му казахме, че е най-перфектният на света?
Кога му казахме последно " обичам те " - е елементарно, сутринта, когато ни подари букета!
Гледаме букета и си споделяме: толкоз сме положителни, че нищо от гореизброеното не можа да събори размера на това, което заслужаваме. Обещаваме си идната година да сме по-добри с благото (което напряко не можем да си представим какъв букет означава) и продължаваме да планираме представянето си вечерта.
Честит Осми март, дами!
Бъдете обичани, само че и обичайте! Бъдете усмихнати, само че и усмихвайте! Бъдете красиви и красете с добротата си света всеки ден! Не единствено през днешния ден!
За хубав аксесоар на цветята - сме смъкнали размера на полата. И прическа сме си спретнали. Уговорили сме я от няколко месеца. И как другояче, Осми март е един път в годината. А ние сме толкоз красиви, би трябвало да го покажем. Маникюрът е подготвен. Педикюрът също (какво като е зима, постоянно има опция някой да ни надникне под чорапите). Осигурили сме и съвършения грим за " естествено “ наблягане на чара ни.
И ето! Муцка! Пред огледалото стои една същинска хубавица, заслужаваща най-красивият букет! Нали?
Вкъщи Милото подарява обичаната алена роза. Денят стартира добре! Вземаме я в себе си по път за работа. Носим я като трофей! На работа, сътрудниците взели по един карамфил. О, да! Букетът нараства. Мениджър съм на отдел. Шефът подарява няколко лалета с красива фльонга. Вече водим в борбата. Размерът още не ни удовлетворява, само че денят е единствено преполовен. Влизат няколко удовлетворени клиенти с гербери. Грабваме бързо и тях. Оглеждаме букета от ляво, от дясно. В офиса няма по-голям!
Отиваме да обядваме, вземаме букета със себе си! Нека всички видят що за жена сме! На връщане към офиса минаваме около цветарски магазин. Оглеждаме се в стъклото. О, не! Срам! Зад нас има жена с няколко цветя повече в букета си! Бързо, без да ни видят колежките, влизаме в цветарския магазин. Вземаме още две-три рози (освен количество, букетът ни би трябвало да покаже и качество). Ситуацията е избавена!
Прибираме се в офиса. На бюрото ни чака букет. Милото е толкоз сантиментален! Засвидетелства любовта си и пред сътрудниците! Слагаме бързо букет в букет и в този момент към този момент сме ненадминати. Довечера сме на празненство с приятелките! Какво ли ще кажат за размера… на нашия букет. Каквото и да кажат, си знаем - има значение!
Всичко върви прелестно. Ние сме били толкоз положителни! Но с какво? Кога последно сготвихме на Милото, да не приказваме да му създадем закуска? Кога последно гледахме това, което желае той вечерта, преди да си легнем? Кога по
В разгара на Осми март сме. Денят, в който по размера… на букета си проличава коя от нас какъв брой е слушкала през годината. Радваме се на цветята като децата на коледните си дарове. Не единствено се радваме. Гордо си ги разнасяме по улицата. Да се покажем. Да потвърдим какъв брой положителни сме били!
За хубав аксесоар на цветята сме смъкнали размера на полата. И прическа сме си спретнали. Уговорили сме я от няколко месеца. И как другояче, Осми март е един път в годината. А ние сме толкоз красиви, би трябвало да го покажем. Маникюрът е подготвен. Педикюрът също (какво като е зима, постоянно има опция някой да ни надникне под чорапите). Осигурили сме и съвършения грим за " естествено “ наблягане на чара ни.
И ето! Муцка! Пред огледалото стои една същинска хубавица, заслужаваща най-красивият букет! Нали?
Вкъщи Милото подарява обичаната алена роза. Денят стартира добре! Вземаме я в себе си по път за работа. Носим я като трофей! На работа, сътрудниците взели по един карамфил. О, да! Букетът нараства. Мениджър съм на отдел. Шефът подарява няколко лалета с красива фльонга. Вече водим в борбата. Размерът още не ни удовлетворява, само че денят е единствено преполовен. Влизат няколко удовлетворени клиенти с гербери. Грабваме бързо и тях. Оглеждаме букета от ляво, от дясно. В офиса няма по-голям!
Отиваме да обядваме, вземаме букета със себе си! Нека всички видят що за жена сме! На връщане към офиса минаваме около цветарски магазин. Оглеждаме се в стъклото. О, не! Срам! Зад нас има жена с няколко цветя повече в букета си! Бързо, без да ни видят колежките, влизаме в цветарския магазин. Вземаме още две-три рози (освен количество, букетът ни би трябвало да покаже и качество). Ситуацията е избавена!
Прибираме се в офиса. На бюрото ни чака букет. Милото е толкоз сантиментален! Засвидетелства любовта си и пред сътрудниците! Слагаме бързо букет в букет и в този момент към този момент сме ненадминати. Довечера сме на празненство с приятелките! Какво ли ще кажат за размера… на нашия букет. Каквото и да кажат, си знаем - има значение!
Всичко върви прелестно. Ние сме били толкоз положителни! Но с какво? Кога последно сготвихме на Милото, да не приказваме да му създадем закуска? Кога последно гледахме това, което желае той вечерта, преди да си легнем? Кога последно го окуражихме в това, с което се занимава? Кога последно му подарихме нещо? Кога последно му казахме, че е най-перфектният на света?
Кога му казахме последно " обичам те " - е елементарно, сутринта, когато ни подари букета!
Гледаме букета и си споделяме: толкоз сме положителни, че нищо от гореизброеното не можа да събори размера на това, което заслужаваме. Обещаваме си идната година да сме по-добри с благото (което напряко не можем да си представим какъв букет означава) и продължаваме да планираме представянето си вечерта.
Честит Осми март, дами!
Бъдете обичани, само че и обичайте! Бъдете усмихнати, само че и усмихвайте! Бъдете красиви и красете с добротата си света всеки ден! Не единствено през днешния ден!
следно го окуражихме в това, с което се занимава? Кога последно му подарихме нещо? Кога последно му казахме, че е най-перфектният на света?
Кога му казахме последно " обичам те " - е елементарно, сутринта, когато ни подари букета!
Гледаме букета и си споделяме: толкоз сме положителни, че нищо от гореизброеното не можа да събори размера на това, което заслужаваме. Обещаваме си идната година да сме по-добри с благото (което напряко не можем да си представим какъв букет означава) и продължаваме да планираме представянето си вечерта.
Честит Осми март, дами!
Бъдете обичани, само че и обичайте! Бъдете усмихнати, само че и усмихвайте! Бъдете красиви и красете с добротата си света всеки ден! Не единствено през днешния ден!
Източник: burgas24.bg
КОМЕНТАРИ